.RU

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 6


^ ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ЕВОЛЮЦИЯ И ИНВОЛЮЦИЯ КАКТО СЕ ТЪЛКУВАТ ОТ ОКУЛТНИТЕ ОБЩЕСТВА /АТОМЪТ КАТО КОНДЕНЗИРАНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО/


Берлин, 23 декември 1904 г.


В моята предишна серия от лекции аз говорих за окултни школи и тайни общества и ми се струва, че е правилно днес да приключа с този цикъл от лекции, преди да преминем следния път към по-различна тема. След една седмица ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар следват Коледа - по-специално за по­маловажния Новогодишен празник и за особено значимият празник Богоявление. Днес искам да изнеса една заключителна лекция.

Може да се зададе въпросът: Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция? На този въпрос моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват. Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цел и че има такива. Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.

Някой може да каже: всичко това навярно би могло да бъде постигнато и без тези тайни общества. Ала аз мога да ви кажа - и в течение на тази лекция вие ще разберете - че светът не може без такива общества. Откровено казано, не е възможно да се говори публично в стила на Манифеста на свободните зидари, който ви прочетох преди две седмици .

Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участвуват в живота на едно религиозно общество имат известен дял в това знание и в истинския смисъл подготвят себе за постигане на безсмъртие. Но все пак малко по-различно е човек да живее с познанието за това безсмъртие и с чувството, че принадлежи на духовния свят чрез конкретно преживяване и с пълно съзнание.

Всички вие сте живели много пъти; ала не всички от вас съзнават, че сте живели през тези множество живота. Постепенно обаче вие ще достигнете до това съзнание, което зависи от това, дали човек с пълно съзнание изживява своя живот. Целта на окултната наука никога не е била да води човека към едно полусъзнателно съществуване, а да му даде ясно, напълно съзнателно знание за непрекъснато течащия живот в духовния свят. Има един велик закон, който гласи, от какво се определя прогресивният напредък на съзнанието през всички бъдещи степени на живота. Всичко онова допринася за развитието на съзнанието, което човекът прави не за самия себе си, не за да развие това съзнание. Това очевидно е парадоксално твърдение: Всяко нещо, което едно същество извършва и върху което работи, без да цели развитието на собственото си съзнание, подпомага това развитие на неговото съзнание.

Да вземем за пример изграждането на една къща. Един архитект гради къща; той не гради тази къща за себе си, а приема задачата да я изгради по причини, които нямат нищо общо със самия него. Вие знаете, че това е много рядък фактически случай. Има много хора, които на пръв поглед не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова.

Един адвокат например работи за своите клиенти.

Част от неговата работа може да бъде неегоистична, а истинското основание е да припечели за своето съществуване. Колкото средства от неговия професионален живот той употребява за лично ползване, колкото едно предприятие е само средство за поддръжка на ежедневния живот, толкова невъзвратно се губи от духовната печалба. От друга страна, всичко, което в работата се извършва за една обективна цел, всичко, което е свързано с интереСете на някой друг, ни подпомага за бъдещето развитие на нашето съзнание. Така че, това е съвсем ясно.

И тъй да помислим за свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институти. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институти, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.

Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която може да бъде наречена минерална епоха; и задачата ни е да наСетим този минерален свят напълно с нашия собствен дух. Опитайте се да разберете това съвсем конкретно. Вие искате да построите една сграда. Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н.. С какво вие съединявате този материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми.

Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание /на човечеството/. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.

Факт е, че цялата окултна наука се състои в това, да се знае как човек може да действа неегоистично, за да постигне най-голямото увеличение на собственото си съзнание. Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията. Един пример за това е "Теология Дойч" /Teologia Deutsch/, никой не знае кой я написал. Външното име е само "Мъжът от Франкфурт". Той следователно се е погрижил, щото неговото име дори да не бъде отгатнато. Той е работил по такъв начин, че просто е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило Учителите не са личности, известни на историята, когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, - а запазването на името в края на краищата включва работа за самия себе си.

Трудно е да се разбере това правило. Обаче сега ще схванете, че целта на свободните масони е да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити. Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието:

То е последствието на несебичните дела от външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.

В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е изградил или изрисувал. Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни. Духовността в онези дни е била отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.

С това исках само да ви покажа, какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много по­маловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото вие самите вложите в света, толкова съзнание светът ще ви върне. Това е свързано с най-великите всемирни закони.

Вие всички имате душа и дух. Тази душа и дух са призвани един ден да достигнат най-високите степени на съвършенство. Но вие вече сте били там преди вашето първо физическо въплъщение.

Вие сте били физически въплътени в предшестващите раси, по времето на хиперборейската и полярната епоха. Преди това сте били чисто душевни същества. И като душевни същества вие сте били част от световната душа и като дух сте били част от общия световен дух. Световната душа и световният дух са били разстлани около вас така, както природата сега е разстлана около вас. Така както днес около вас се намира минералният свят, растителният свят и животинският свят, така са се разпростирали около вас душевният и духовният свят. И онова, което някога е било извън вас, сега е вашата душа: вие сте направили вътрешно онова, което поначало бе външно. Онова, което днес е вътре във вас, това някога е било разпростряно навън. Това вече е станало ваша душа. Духът също някога е бил разстлан около вас. И онова, което сега е разстлано около вас, ще стане ваш вътрешен живот. Вие ще поемете вътре в себе си онова, което сега е минералното царство и то ще стане ваш вътрешен свят. Растителното царство ще стане ваш вътрешен свят; вие го всмуквате навътре. Онова, което ви заобикаля в природата, ще стане вашето вътрешно същество.

Сега вече ще разберете как това е свързано с дадения първи пример: Изграждате една черква за другите, не за вас. Вие може да поемете в себе си свят, пълен с царственост, красота и великолепие, ако вие правите света царствен, красив и великолепен. Да се върши нещо за по-висшето себе не е себично, защото то не се отнася само до себето. Това висше себе ще бъде обединено с всички други висши себета, така че работата същевременно е и за всички останали.

Това е, което свободните зидари знаеха. Свободният зидар знаеше, че когато работи за одухотворяване на минералния свят, ­ а «строя» не значи нищо друго, освен да се одухотворява минералният свят ­ това един ден ще стане съдържание на неговата душа. Това е значимото нещо: Бог ни даде някога природата, която ни заобикаля като минерална, растителна и животинска природа. Ние я поемаме в нас самите. Не се дължи на нас, че тя съществува; всичко, което ние можем да направим, е да си я присвоим. Ала онова, което ние самите създаваме в света - това е, което чрез нас самите ще съставлява нашето бъдещо съществуване.

Ние възприемаме минералния свят такъв, какъвто е; онова, което направим от него, в бъдеще ще бъдем самите ние. Същото се отнася за растителния и за животинския свят, както и за света на хората, това в бъдеще ще бъдем също ние. Ако сте основали един благотворителен институт или допринесете нещо за това, вашият принос ще бъдете вие самите. Ако човек не направи нищо, което по този начин да може да всмуче в своята душа от външния свят, то тя ще остане празна. Трябва да бъде възможно за човека да одухотворява колкото може повече от трите царства на природата - четири, тъй като човечеството също принадлежи към това. Да се внесе дух в целия външен свят - това е била задачата на тайните общества на всеки век.

Вие разбирате, че това трябва да е така. Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише. В началото около него има всевъзможни пособия. Днес детето започва да се учи да чете. Нищо не е в него още, ала учителят, букварът и т.н. са там. Всичко продължава дотогава, докато онова, което е било вън, се внедри вътре в детето. И то придобива способността да чете. Така е и с природата. През идващите времена ние ще имаме вътре в нас онова, което сега е разстлано около нас. Ние сме души, произтичаме от световната душа и когато тя беше около нас ние я всмукахме вътре в себе си. Духът също бе притеглен от нас, а и природата ще бъде всмукана от нас, за да се превърне в нас в действена способност.

Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията. Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома. Ще бъде осъзнато - също и от обикновения ум - че атомът не е нищо друго освен замразено електричество. Самата мисъл е от същата субстанция.

Преди края на нашата настояща 5­та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом. Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на работене. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място. Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.

Не е възможно да си представим какво би могло да се случи при такива обстоятелства, ако човечеството дотогава не е достигнало до несебичност. Само чрез постигането на несебичност, ще бъде възможно да се запази човечеството от пропастта на разрушението. Падението на следатлантската култура ще бъде причинено от липсата на моралност. Лемурийската раса беше разрушена от огън, атлантската чрез вода; нашата ще бъде разрушена чрез война на всички против всички, чрез злото, чрез борбата на хората един срещу друг. Хората сами ще разрушат себе си във взаимна борба. И отчайващото нещо е - по-отчайващо трагично, отколкото други катастрофи - че вината ще бъде в самите човешки същества.

Една шепа хора ще се спасят и ще преминат в шестата коренна раса. Тази шепа хора ще е развила пълна несебичност. Другите ще използуват всякакви рафинирани изкуства и хитрини, за да преобразят и подчинят на себе си физическите природни сили, ала без да придобият необходима степен на несебичност. Те ще започнат войната на всеки против всички, и това ще бъде причината на разрушаването на цивилизацията в нашата 5­та коренна раса.

Именно в 7-та следатлантска културна епоха тази война на всеки против всички ще се разрази по един много ужасяващ начин.

Велики, всемогъщи сили ще произлязат от откритията и ще превърнат целия земен глобус в един вид самофункциониращ електрически апарат. Шепата малцина ще бъдат запазени по начин, който не може да бъде разискван.

Сега вие ще можете да си представите още по-ясно, отколкото бе възможно, когато говорих за тези неща миналия път, защо се търси подходящата форма и защо Свободното масонство осъзнава, че трябва да съгради сграда, която да отговаря на несебичността. Много е по-лесно човек да надживее и да премине в бъдеще към шепата малцината от новото човечество с добрите стари форми, отколкото с този хаос.

Днес може лесно да се подиграваме на празните форми, те обаче имат дълбоко значение. Те са приспособени към структурите на нашата еволюция. В края на краищата, те са свързани с необходимите степени в човешката природа и с развитието на човешката душа. Помислете си само: ние живеем в 5-и културен период на 5-та коренна раса; все още имаме да изживеем две културни епохи на тази 5­та коренна раса. След това ще следват 7-те културни епохи на 6­тата коренна раса и след нея 7-те културни епохи на 7-та коренна раса. Това прави 16 степени на еволюцията в бъдеще. На човечеството все още предстои да премине през тези 16 степени. Човек, който може да узнае нещо от състоянията на съществуването, които са възможни там, е до известна степен посветен. Има известно съответствие, между степените на посвещение и тайните на епохите, които ще дойдат в бъдеще.

На нашия глобус (Земята) има 7 коренни раси и всяка от тях има 7 културни епохи - всичко 49 състояния. През следния глобус (преродената наша Земя б.кор.) отново ще има 49 състояния. Тука имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията. Висшите степени на Свободното масонство нямат друга цел поначало, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството. Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел как трябва да работи в бъдеще, така че да може да бъде един вид пионер.

Той е знаел също, че онзи, който е достигнал една висша степен би могъл да постигне повече. Това подреждане според степени може много добре да бъде направено, тъй като то съответства на фактите.

Ако следователно би било отново възможно да се излее ново съдържание заедно с ново знание в тези форми, би било чудесно. Тогава Свободното масонство отново ще бъде оживено от истински дух. Към цялото обаче принадлежат и съдържание и форма. Състоянието на нещата днес както казах е следното: Степените съществуват, обаче никой фактически не ги е постигнал. Въпреки това обаче не е напразно че те съществуват. Те ще бъдат оживени отново в бъдеще.

Петата културна епоха е чисто интелектуална епоха, епоха на егоизъм. Сега сме във връхната точка на егоизма. Интелектът е егоистичен в най-висша степен, а той е характерният признак на нашата 5­та културна епоха. Ние трябва да проправим пътя си нагоре през интелекта към духовността, която някога е съществувала.../пропуск/.

Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своето его и да зачита своите дела, а не своето его. Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на егото чрез действие. Егото трябва да остане скрито вътре в делото. Изключване на интереСете на егото от протичането на кармата - това принадлежи на първата степен. Каквато и карма егото да си навлече, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия - всичките те въздействат върху човешкия егоизъм. Само когато човечеството победи всички тези неща, то ще се освободи от егоизма.

В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този /специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да бъдат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество......../пропуск.

Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на маСете и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижат маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора. Тъй като насоката на развитието не е, ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически, поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт. Ако не се постигне облагородяването на морала, ще се разиграят най-брутални неща. Тава ще настъпи така, както настъпи катастрофата на атлантците чрез водата.


II


^ ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН

/Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Първа лекция/

^ Берлин, 15 май 1905 г.

Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.

В по-раншните лекции разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същината на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното /ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като общо взето, когато вземем темата за загубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.

Аз чрез това ще бъда наистина в положението на един учител, който подготвя своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното ниво, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изгребване на планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н.. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да конструира един цял тунел.

Би било глупаво, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че той е призован, че знае и че може да реши как най-добре да преобразува социалния живот и държавата. Хора, които почти нищо не са научили, пишат подробно книги за това как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин е също като че ли някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че велики закони съществуват, които управляват света и които произтичат от живота на духа. Истинският проблем на нашето време се състои в това невежество, че има велики закони както за изграждането на един тунел, така също и за изграждането на държавата и на социалния организъм и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички сили на природата, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Човек трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближава към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота. Теософията е истинският практичен принцип на живота; и само онзи, който започва от теософските принципи и ги влага в практическия живот може да се чувствува призван за способен да действа в социалния живот.

Това е причината, поради която теософията би трябвало да проникне във всички сфери на живота.

Държавници, социални реформатори и др. подобни са нищо без една теософска основа, без теософски принципи. Това е причината, поради която за всички онези, които проучват тези въпроси, за всички, които работят в това поле, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос. За всеки, който разбира въпроса, онова което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Човек не може да реформира обществото, без да знае законите на теософията.

Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че - заедно с готическите катедрали - да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала.

Макар че тя се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За да стане завършена сама по себе си, трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в църквата през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона така, че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината е светела през цветните прозорци, то тогава вибрациите, задвижени чрез словата на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И животът на една такава проповед, родена от живота на духа, се установява в самата катедрала. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде трансформиран в храма на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.

Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че по този начин е мислело човечеството от най-ранни времена. Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример. Нашата епоха е времето на

хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго. Всеки индивид преследва своите собствени цели. Тази епоха бе предшествувана от друга, епохата на древните свещенически държави. Аз често съм говорил за културните епохи на нашата 5-та коренна раса. Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората - персийско медийската, третата – вавилоно-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха. Сега сме в петата епоха.

Четвъртата и 5-та културни епохи са първите основани върху интелигентността на хората, на индивидуалните хора. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон . Свещеникът в Лаокоон, обвит от змиите - символът на разума - символизира победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да става. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.

Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней. Последният бе един от изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. И там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе от времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да отпадне поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър. Децата обаче бяха спасени, кърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.

Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус.

Следвайки разказа на Ливий обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга /Алба, Албъ - свещеническа дреха/. Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, такива каквито ги знаем от теософията. Така както човешкият организъм се състои от седем части - Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ - така биваше схващан и социалният организъм, както формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. Смятало се, че само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един точен предварително изработен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе направен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било глупости и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.

Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план-идея в основата на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и те все още продължаваха да бъдат четени при нужда в най-ранните дни на Римската империя.

Физическото тяло бе взето като модел. И това не е неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършената ни част. Вземете една отделна кост. Погледнете например горната част на бедрената кост внимателно и вие ще видите колко внимателно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното възможно нещо. Един атом винаги говори и ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човешките същества не правят нищо друго през целия си живот, освен да му поднасят отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин. Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.

Физическото тяло, най-низшето от телата, следователно притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: етерното тяло и астралното тяло непрекъснато работят против нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания. Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, - човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето

да му предложи онези правила, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.

Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което ще направи основите й яки. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.

Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа - петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история. Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше. Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.

Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм - това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата тази мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото.

Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм.

За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от оня вид мъдрост, която води от великите представи към подробностите - по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата. Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, както осъзнаваме, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона.

Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Един човек може да бъде роден и да умре днес, без да има никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената. Целият настоящ живот е похабен, защото хората не знаят, че те трябва да живеят според закони. Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да скрият този ред и хармония в много клонове на живота - да, дори що се отнася и до игрите, които хората използуват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в смисъла на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и много слаб,

на реда и хармонията, която аз описах. Ако вие започнете да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената. Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това отново е включено в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта. Дори в очарованията на играта адептите са знаели как да въведат великите космически закони, че дори в играта хората да имат поне един малък допир до мъдростта. За тези, които поне знаят как да играят карти, тяхното настояващо въплъщение не е съвсем напразно. Това са тайни как великите Адепти се намесват в колелото на съществуването. Ако някой каже на хората да се ръководят от великите космически закони, те не биха го правили. Но ако законите са въведени незабележимо в нещтаа, понякога е възможно в тях да се влее капка от тази нагласа. Ако вие имате това отношение към нещата, ще получите представа, какво се символизира чрез великата алегория за изгубения храм.

В тайните общества, всред които принадлежи и Свободното масонство, с Легената за храма е създадено нещо, свързано с изгубения храм и неговото бъдещо възстановяване. Тази легенда е много дълбока, ала съвременното Свободно масонство обикновено няма понятие за нея. Един свободен масон днес не се различава особено от болшинството хора; и той не спечелва нещо особено в новия живот. Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства това ще бъде голяма помощ. Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин, оформя неговото мислене. И всичко зависи от закономерното мислене. Тази Легенда за храма е както следва:

Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин. Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам. Последният от своя страна се свърза с Ева и от този брак се роди Авел. Адонай причини неприятности

между принадлежащите на Каиновата фамилия и принадлежащите към Авеловата фамилия; резултатът от това бе, че Каин уби Авел. Но от възобновеното съединяване на Адам и Ева бе основана расата на Сет.

Така ние имаме две различни раси човечество. Едната се състои от първоначалните потомци на Елохим, синовете на Каин, които също се наричат Синовете на огъня. Те са онези, които обработват Земята и създават от неодушевената природа и я трансформират чрез изкуството на човека. Енох, един от потомците на Каин, научи човечеството на изкуството да дяла камъни, да изгражда къщи, да организира обществото, да основава цивилизовани общества. Друг от потомците на Каин беше Тубал-Каин, който обработвал металите. От този род произхождаше и архитектът Хирам-Абиф.

Авел беше овчар, той здраво се придържаше към онова, което намираше и приемаше света такъв, какъвто беше. Това е винаги противоположността между хората. Едни се държат за нещата, каквито са, други желаят чрез изкуство да създават нов живот от неодушевеното. Други народи са изобразили прадеда на тези Синове на огъня в мита за Прометей. Синовете на огъня са, които от всеобхватните всемирни мисли трябва да внесат в света мъдростта, красотата и добротата, за да преобразят света в един храм.

Цар Соломон беше потомък от линията на Авел. Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството. Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин. Соломон е бил божествено красив. Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова също се нарича Богът на формата, който превръща живото в жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда. Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата.

В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера. Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото към живот. Това ще стане чрез Синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми. Синовете на Каин самите формират изграждането на света.

Когато Савската царица видяла храма и попитала кой е архитектът, й казали, че това е Хирам. И като го видяла, той веднага й се сторил, че е онзи, който е предназначен за нея. Цар Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха успели да станат майстори, да подрият великия храмов шедьовър, Бронзовото море. Този велик шедьовър трябваше да бъде бъде отлят. Човешки дух трябваше да бъде съединен с метала. От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски дърводелец, а третият еврейски миньор. Заговорът успял: отливането било развалено чрез изливане вода върху него. То цялото избухва на парчета. В отчаяние архитектът искал да се хвърли в горещината на пламъците. Тогава той чул глас от центъра на Земята. Това било гласът на самия Каин, който му извикал: "Вземи тук чука на световната божествена мъдрост, с който всичко можеш отново да поправиш". И Каин му дал чука. Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала се създаде заговор срещу живота му. Ние ще продължим следния път оттук.

Исках да разкажа легендата до тук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има да изпълни задачата да реконструира неодушевения свят, да не бъде доволен от това, което вече е създадено там. Мъдростта по този начин става дело, като прониква в неодушевения свят, така че светът да стане отражение на първоначалната и вечна духовност.

Мъдрост, красота, сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външния свят, че той да стане дреха за духовното - това е задачата.

Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз. Те се считат за особено умни, когато казват, че работещите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала работещите зидари са били точно онези, които винаги са били свободни масони, защото външната структура трябваше да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Това е мисълта, която преди е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била изработена във всичките и детайли.

Аз ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над само интелекта. Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е загубено.

Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдрите хора, така че да може да се складира вода по време на изобилие за разпределение по цялата страна по време на суша. Това е било голямо постижение за напояването.

Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и направили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята. Това не зависи колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние обаче трябва да имаме становището, че само посредством мъдрост може да бъде сътворен храмът на човечеството.

Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък сиренар и магазин, продаващ бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците тогава, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът с обич оформил в унисон със своя дух.

Разходете се например в един град като Нюрнберг: там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.

Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте могли да погледнете, без да си кажете: Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма - само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.

Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата, дори ако човек знае твърди много. Ако човекът има правилно направление на своя ум и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, тогава този човек изгражда изгубения храм, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи - колкото и с добри намерения - като му липсва тази настройка на ума, то тогава той внася още повече хаос. Тъй като индивидуалният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго - дотогава, докато имате предвид само едното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.

Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и практика, най-практичното нещо на света.

Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като единичните реформаторски движения водени сами за себе си, - без да искам да кажа нещо против никакво социално движение, - довеждат само до фанатизъм. Всички отделни реформаторски движения - еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н. - са полезни само ако работят заедно. Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм.

Това е идеята, която лежи зад алегорията на изгубения храм, който отново трябва да бъде изграден.


belorusskij-gosudarstvennij-universitet-fizicheskoj-kulturi.html
belorusskij-gosudarstvennij.html
belorusskij-institut-sistemnogo-analiza-i-informacionnogo-obespecheniya-nauchno-tehnicheskoj-sferi-stranica-7.html
belorussko-rossijskaya-nauchno-prakticheskaya-konferenciya-po-voenno-tehnicheskomu-sotrudnichestvu-16-18-maya-2012.html
belostockij-pochetnij-grazhdanin-goroda-chelyabinska.html
belousov-v-v-osnovnie-voprosi-geotektoniki-gosgeolizdat-m-1954.html
  • nauka.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-dlya-studentov-ochnoj-i-ochno-zaochnoj-form-obucheniya-stranica-2.html
  • abstract.bystrickaya.ru/27-podgotovka-k-remontu-oborudovaniya-pravila-organizacii-tehnicheskogo-obsluzhivaniya-i-remonta-oborudovaniya-zdanij.html
  • znanie.bystrickaya.ru/akteya-aleksandr-dyuma-stranica-12.html
  • institute.bystrickaya.ru/evm-ukazivaetsya-na-yazike-originala-naprimer-sun-macintosh-mikrokontroller-pic16f877-ili-ibm-pc-sovmestimij-pk.html
  • ucheba.bystrickaya.ru/programma-grazhdansko-patrioticheskogo-vospitaniya-detej-mbou-sosh-48.html
  • institute.bystrickaya.ru/g-saransk-ob-utverzhdenii-pobeditelej-i-prizerov-respublikanskogo-etapa-vserossijskoj-predmetnoj-olimpiadi-shkolnikov-2011-g.html
  • shkola.bystrickaya.ru/sokrashenie-chislennosti-ili-shtata-rabotnikov.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/koefficient-napryazhennosti-rinka-truda-uroven-zhizni-i-zanyatost-naseleniya.html
  • university.bystrickaya.ru/formi-provedeniya-srsp-po-kursu-mikroekonomika-materiali-dlya-srs-srsp-po-discipline-mikroekonomika-specialnosti.html
  • lecture.bystrickaya.ru/4118-realizaciya-sovmestnogo-pilotnogo-proekta-departamenta-obrazovaniya-goroda-moskvi-i-yunesko-v-oblasti-vospitaniya-i-obrazovaniya-detej-mladshego-vozrasta.html
  • abstract.bystrickaya.ru/1-trudovoj-dogovor-s-predsedatelem-profsoyuznoj-organizacii-profsoyuzov.html
  • testyi.bystrickaya.ru/5-izuchenie-gidrogeologicheskih-inzhenerno-geologicheskih-ekologicheskih-i-drugih-prirodnih-uslovij-mestorozhdeniya.html
  • studies.bystrickaya.ru/glava-13-zakon-zhertvi-d-traut-22-neprelozhnih-zakona-marketinga.html
  • reading.bystrickaya.ru/kursi-prepodavaemie-v-sankt-peterburgskoj-akademii-upravleniya-i-ekonomiki-stranica-3.html
  • books.bystrickaya.ru/dialog-soznaniya-i-podsoznaniya-m-e-sandomirskij-zashita-ot-stressa.html
  • reading.bystrickaya.ru/kurs-vakuumnaya-i-kriogennaya-tehnika-napravleniya-tehnicheskaya-fizika-elektronika-i-nanoelektronika-celi-i-zadachi-disciplini.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/struktura-msuo-diplomnaya-rabota.html
  • lektsiya.bystrickaya.ru/predislovie-stranica-51.html
  • university.bystrickaya.ru/glava-9-nekotorie-populyarnie-bolezni-sobak-i-metodi-ih-lecheniya-uchebnoe-posobie-dlya-prodvinutih-polzovatelej.html
  • knowledge.bystrickaya.ru/nachalo-priema-dokumentov-dlya-uchastiya-v-konkurse-08-fevralya-2012g-okonchanie-v-16-00-07-marta-2012-g.html
  • university.bystrickaya.ru/formirovanie-adaptivnoj-sredi-na-urokah-anglijskogo-yazika-cherez-ispolzovanie-zdorovesberegayushih-tehnologij.html
  • tests.bystrickaya.ru/lekciya-6-morya-severnogo-ledovitogo-okeana-kurs-lekcij-v-2-chastyah-chast-1.html
  • universitet.bystrickaya.ru/tematicheskoe-planirovanie-urokov-literaturnogo-chteniya-po-knige-parus.html
  • school.bystrickaya.ru/federacii-sharlerua-belgijskoj-levoj-oppozicii-arhiv-l-d-trockogo.html
  • gramota.bystrickaya.ru/www-koob-ru-stranica-2.html
  • pisat.bystrickaya.ru/tehnicheskoe-zadanie-postavka-knizhnoj-produkcii-dlya-kgu-kamchatskaya-kraevaya-detskaya-biblioteka-im-v-kruchini-mesto-postavki-683980-g-petropavlovsk-kamchatskij-b-r-pijpa-7-stranica-7.html
  • writing.bystrickaya.ru/kadambari-kadambari.html
  • learn.bystrickaya.ru/glava-13-igra-na-vizhivanie-ot.html
  • composition.bystrickaya.ru/part-perf-k-facio-m-b-musohranova-k-ped-n-docent-zav-kafedroj-inostrannih-yazikov-omskoj-gosudarstvennoj.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/obosnovanie-celesoobraznosti-zameni-mednih-kabelnih-sistem-na-volo-konno-opticheskie-kabeli.html
  • tasks.bystrickaya.ru/172-akcionerni-uchastiya-i-stokovi-opcii-prospekt-za-publichno-predlagane-na-akcii-na.html
  • kanikulyi.bystrickaya.ru/vvedenie-d-a-pletnev-2006-g-m-p.html
  • literatura.bystrickaya.ru/sovremennie-strategii-razvitiya-megapolisov-i-krupnih-gorodov-sostoyavshejsya-9-10-oktyabrya-2003-goda-v-g-minske-minsk-2003-stranica-18.html
  • lesson.bystrickaya.ru/russkij-parusnij-flot-v-xix-v.html
  • institut.bystrickaya.ru/tema-13-konfliktologiya-konspekt-lekcij-po-kursu-osnovi-psihologii-tema-predmet-zadachi-i-znachenie-psihologii.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.