.RU

Бележки към текста - Четвърта лекция


^ Бележки към текста
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) ще бъдат давани в бележките с библиографски номера. Вж. също прегледа на края на тома.


* ^ Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд "Светът като воля и представа" 3-та книга, за музиката особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).

* ^ Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в "А. Шопенхауер, представен от лично общуване", Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: "Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея."

* Парацелз, Филип Авреолий Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, 1493 -1541. Точният цитат не можа да бъде удостоверен. Все пак подобно твъ- рдение се намира в "Четвъртата защита" (Парацелз, Събрани съчинения, издадени от Зудхоф, том 11, стр. 145).

* ^ В природата са по-важни намереният: Гьоте, "Мъдрости в проза", Раздел: "Достигане до познанието". Дословно: "В творенията на хората, както и в тези на природата, достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията." Срв. също "Разговори с Гьоте" на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г.

* ^ Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьо- те, "Мъдрости в проза", Раздел: "Изкуството". Дословно: "Красивото е проявление на тайните природни закони, които без нейните явления биха останали вечно скрити за нас."

* ^ Природата намира в него своя завършек. Гьоте в книгата за Винкел- ман, в глава "Антики", дословно: "Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в голямо, кра- сиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното благоденствие му до- ставя чист, непринуден възторг, тогава все- лената, ако самата тя би могла да почувства себе си, би възликувала като достигнала целта си и би се удивлявала на апогея на творенията и съществата.

* ^ Човек достига третото състояние на съзнанието: Тук записките очевидно са с пропуски. Те бяха допълнени сравнително лесно чрез сра- внение с паралелни места в лекцията от 3 декември 1906 г.


* ^ Чарлз Уебстър Ледбийтър, 1847-1934, видна личност от Теософското общество. Става въпрос за двата труда "Астралното ниво. Неговите пей- зажи, обитатели и феномени" (1903 г.) и "Нивото Девакан. Неговата характеристика и обитателите му", изд. Т. Грийбен (Л. Фернау), Лайпциг.

* ^ Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки. 8 края на Атлантската епоха: тук следваше още едно кратко описание на съставните части на човека. За- писките обаче са с толкова пропуски, така че мястото не може да бъде възпроизведено. Изложението по своето съдържание отговаря приблизително на даденото в книгата "Теософия", глава "Природата на човека". Бе обърнато особено внимание върху разделението на Астралното тяло на Тяло на усещането и Душа на усещането.

* ^ Във фамилия Бах: Това изречение изглежда е било развалено в запи- ските, но е възпроизведено точно така, както стои там, тъй като не можа да бъде открита смислена коректура.

* думите в Библията: Мойсей, Книга I, Глава 2, стих 7

* ^ Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография "Моят живот" как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. "Оттогава нататък през годините книгата никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди то- ва... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в му- зиката." Срв. също писмото на Рихард Вагнер до Франц Лист от 16 декември 1854 г.

* ^ Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творе- ния, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог." "Пътуване в Италия", Рим, 6 септември 1787 г.?

* своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата "Красотата": "Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.

* Друг път той казва, вж. бележката към 21 стр.


* ^ Хермес Трисмегист: гръцкото име на староегипетския посветен Тотх, който според антични представи е основал египетската култура. Максимата "Всичко горе е така, както е и долу" формира началото на една мъдрост, която като "Табула смарагдина" е играла първостепенна роля в литературата за ученията на Хермес. Вж. Юлий Руска "Табула смарагдина, принос към историята на херметическата литература", Хайделберг, 1926 г. Срв. също лекцията на Рудолф Щайнер от 16 февруари 1911 г., отпечатана в "Отговори на духовната наука на големите въпроси на битието", GA60.

* ^ Шелинг и Шлегел, а също и други: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е "вцепе- нена" или "замръзнала" музика в извънредната част на неговата "философия на изкуството" §106-118; юбилейно издание на творбите на Ше- линг, Мюнхен, 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249. При романтиците по различен начин се появява същото схващане -при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.

* "По древен начин слънцето звучи" Фауст I, Пролог в небесата (Рафа- ел). Тръбите, които Йоан споменава в Откровението: в Гл. 8.11. В бъдеще движението на кръвта: вж. изложеното от Рудолф Щайнер в "Хрониките на Акаша" (1904-1908) в главата "Четиричленният земен човек", GA 11.

* това Хегел вече веднъж го е отбелязал: За сърцето като орган се изказва Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) в съчинението му "Система на философията", Втора част "Натурфилософията", в добавка към §354 (Юбилейно издание, Щутгарт, 1929 г., Том 9, стр. 600-606).

* ^ Да си представим: вероятно преди този пасаж в записките има про- пуск. Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразяването на Етерното тяло чрез силите на Аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в "Познание за душата и духа", GA56.

* ^ Вагнер в неговите писания за музиката: "Изкуството и революцията" (1849 г.), "Творбата на изкуството в бъдещето" (1850 г.), "Опера и дра- ма" (1851 г.), "Музика на бъдещето" (1860 г.), "Бетовен" (1870 г.) и др. В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шо- пенхауер в книгата му "Светът като воля и представа".

* Ян Щутен, 1890-1948, композитор и сценичен оформител към Гьоте- анума. Вж. "В памет на Ян Щутен" и др. със списък на композициите, Дорнах, 1949 г.

* ^ Пол Бауман, 1887-1964, композитор и първи учител по пеене в основаното от Рудолф Щайнер Валдорфско училище; написва "Песни за Валдорфското училище", по време на "Първи антропософски висш курс


в Гьотеанума", 26 септември -16 октомври 1920 г., изнася от 26 до 29 септември три лекции на тема "Музикално и евритмично възпитателно изкуство", вж. "Енигматичното в изкуството и науката", Щутгарт, 1922 г., стр. 331.

* навлизането му В отделния тон или пък в отделните звукове: променено от издателя. В стенограмата стои "в отделната поредица".

* ^ Д-р Фридрих Хуземан, 1887-1959, лекар. Основава и ръководи санаториума Вийснек, Бухенбах към Фрайбург. По време на "Първи антропософски висш курс в Гьотеанума", 26 септември -16 октомври 1920 г., изнася три лекции от 27 до 29 септември на тема "Психиатрични въпроси от гледна точка на антропософията", отпечатани в "Енигматичното в изкуството и науката", Щутгарт, 1922 г., стр. 231- 330.

* ^ Клод Дебюси, 1862-1918, френски композитор.

* Вече говорихме за това. Отнася се най-вероятно за изложението на г-н

Бауман, което не е било записано.

* ^ Когато някой в 45-тата година от живота си. На това място записките са с пропуски, но лесно може да се познае, че мисълта за ритмично повтарящи се периоди в живота е била изложена още по-подробно.

* това, което съм написал в статията "Поставяне на педагогически цели на Валдорфското училище в Щутгарт", излязло в списание "Социално бъдеще", Дорнах, 5-7 свитък (1920 г.).

* зад тази завеса: вероятно се имат предвид картините в малкия купел на първия Гьотеанум.

* ^ Д-р Лудвиг Щауденмайер, род. 1865 г. Пише "Магията като експериметална наука за природата", второ изд., Лайпциг, 1922 г.

* в първия час по рецитация: Изложението на Рудолф Щайнер на 29 септември, отпечатано като първа лекция в "Изкуството на рецитацията

и декламацията", GA 281.

* ^ Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор, учител и режисьор във Виенския

градски театър.

* Арно Холц, 1863-1929, поети писател. Противник на традиционното стихотворно изкуство.

* ^ Клара Циглер, 1844-1909, актриса в Дворцовия театър в Мюнхен.

* преди евритмично представление: "Евритмията като импулс за занимания с изкуство и разглеждане на изкуството", Дорнах, 1953 г. На разположение са повече от няколкостотин записки на изказвания преди евритмични представления, по-голямата част от които са публикувани в "Евритмия. Откровението на говорещата душа", GA 277.

* пътувах от Виена за Херманщат: за същата случка Рудолф Щайнер

пише в "Моя живот" в XIII глава. Лекцията е била изнесена на 29 декември 1889 г. и е била със заглавие "Жената в светлината на гьотеанистич


ния мироглед".

* връзката на Гьоте с учението за тоновете: вж. "Допълнение към естественонаучните съчинения", стр. 596-600 в "Естественонаучните съчинения на Гьоте", издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 тома, GA 1 а-е, Том IV, 2.

* ^ Карл Фридрих Целтер, 1758-1832, композитор. Книгата "Писма между Гьоте и Целтер в годините 1796-1832" е издадена от Риймер; 6 тома, Берлин, 1833-34 г.

* Пандора, драма (1807 г.) в "Драми - фрагменти с античен характер", изд. от К. Й. Шрьоер, Немска национална литература, Том 91.

* ^ Мисли Какво, но повече мисли Как: цитат от "Фауст" II, Второ дейст- вие: Лаборатория (Хомункул).

* Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен. Пише "Естетика. Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството", 2 тома, Трето изд., Лайпциг, 1885 г.

* ^ Гьоте казва за учението си за цветовете: "Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. Цветовете са дела на светлината, дела и страдания. В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината." Естестве- нонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в "Немска национална литература" на Кюршнер (1884-97), 5 то- ма, СА1а-е,Том III, стр. 77.

* ^ Хегеловата енциклопедия: "Енциклопедия на философските науки в съкратен курс", Част III "философия надуха"; последната глава "Фило- софията", §§572-577.

* Д-р Карл Бютнер, 1874-1936, адвокат в Берлин.

* веднъж в Берлин казах: публична лекция от 16 февруари 1913 г., отпечатана в "Резултати от духовното изследване", GA 62. Лекцията, заедно с тази от 26 декември 1908 г., е излязла също в единичното издание със заглавие "Приказките в светлината на духовното изследване", Дорнах, 1979 г.

* ^ В тълкуването сте...: Гьоте в "Питомни ксении II", Немската национална литература на Кюршнер, Том 84, стр. 193. Дословно: "В тълкуването бъдете свежи и бодри! Не тълкувайте правилно, тълкувайте погре- шно!".


* ^ Д-р Франц Томастик, 1883-1951, австрийски майстор на цигулки, създател на цигулката "Томастик". Рудолф Щайнер е водил по-късно още един разговор с него за новите начини и възможности за майсторенето на цигулки, когато посещава д-р Томастик в работилницата му във Виена след Виенския конгрес през юли 1922 г.? една от последните лек- ции: лекцията от 17 декември 1920 г., отпечатана в "Мостове между мировата духовност и физическото в човека" (16 лекции, Дорнах, Берн, Базел 1920 г./, GA 202

* колоните в нашето строителство: на първия Гьотеанум, който е бил разрушен в Новогодишната нощ на 1922/23 г. чрез пожар. Вж. Рудолф Щайнер "Пътища към един нов строителен стил" (5 лекции, Дорнах, 1914 г.), GA286.

* Леополд ван дер Палс, 1884-1966, композитор в Гьотеанума, пише музиката за Коледните игри и многобройни музикални творби за евритмия.

* в китайската легенда: легенда със заглавието "Лунната цигулка" не можа да бъде открита. Затова пък в сборника "Китайски новели" (събрани от П. Кюнел, 1914 г.) на стр. 161 се намира един разказ за възникването на звуковете. Той съдържа повечето от мотивите, споменати от Рудолф Щайнер.

* ^ Фридрих Ницше, 1844-1900, "Раждането на трагедията от духа на музиката", излязла от печат през 1872 г.

* дискусиите, които проведохме в последно време вж. Рудолф Щайнер

"Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството", GA219.

* космологическо разглеждане, с което се занимаваме Вече от няколко седмици: срв. с предната бележка.

* в нашия Гьотеанум едно отлично музикално, певческо постижение: Има се предвид концерта на сестрите Свердщрьом.

* на нашите почитаеми певици: срв. с предната бележка.

* Това, за което ще говорим през тези два дни: Двете лекции от 7 и 8 март 1923 г. са държани след кратък престой на Рудолф Щайнер в Щутгарт. На тях са били поканени и учащите се в основаното и ръководено от Рудолф Щайнер Свободно Валдорфско училище и тези от ръководеното от Мари Щайнер Евритмично училище.

* ^ Така Гьоте можа да каже: "Мъдрости в проза", Раздел "Изкуството";

дословно: "Стойността на изкуството се явява в най-голяма степен може би при музиката, защото тя няма някаква материя, която трябва да бъде приспадната. Тя е изцяло форма и съдържание и извисява и облагородява всичко, което изразява." Към това и забележката на Рудолф Щайнер в "Естественонаучните съчинения на Гьоте", Том IV, Раздел 2, стр. 501: "Музиката няма образци в действителността (в нея тя не намира мате-


рия). Музикантът създава форма и съдържание от себе си. Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния свят. Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд реалността и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.

* ^ Едуард фон Ханслик, 1825-1904. Музикален критик и писател във Ви- ена. Трудът му "За музикално красивото", излиза за първи път през 1854 г.

* в сравнение с усещането: мястото бе леко променено. В стенограмата и в предишни издания то беше: "...разликата, която съществува между сравняването на тоновете до септимата."

* през атлантската епоха: срв. изложението на Рудолф Щайнер във "Въведение в Тайната наука" (1910 г.) GA 13, в главата "Световното развитие и човекът" и в "Хрониките на Акаша" (1904-1908), GA 11, в главата "Нашите Атлантски предци".

* житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педа- гогика...: срв. изложението на детските нива на развитие в педагогическите лекции, най-вече: "Общото човекознание като основа на педагоги- ката", GA293 и "Възпитателно изкуство. Методично-дидактично", GA 294.

* ^ Когато писах моята "Теософия": Книгата излиза за първи път през 1904 r. (GA 9). Описанието на деветчленната човешка природа се намира в главата "Природата на човека".

* при поставяне на въпроси в Дорнах: на 29 септември 1920 г. Изложе- нието се намира на стр. 47 на настоящия том.

* ^ Антон Брукнер, (1824-1896), австрийски композитор.

* ще имаме скоро възможност да продължим темата: до продължаване на лекциите не се стига.

* какво е имал Гьоте предвид: вж. бележката към стр. 21

* "Музо, възпей ми": Първи стих на "Илиада".

* вече съм го казвал при един въпрос: вж. бележката към стр. 143.


СПИСЪК ^ НА ЦИТАТИТЕ ЗА МУЗИКАТА

(статут до 1989 г.)

Списъкът съдържа всички места -доколкото можаха да бъдат намерени в огромните трудове на Рудолф Щайнер, - на които се разглеждат въпроси за музиката или за живота на музикантите. Не са споменати само онези изказвания, които засягат съдбата (кармата) на отделния музикант. Затова пък са посочени местата, на които става въпрос за музиката в


духовен смисъл (хармонии на сферите). Там, където става дума за съвсем кратки споменавания на музиката, които се появявате подобно съдържание многократно в много лекции, е упомената само една от тези лекции.

Списъкът се разделя на две части. В първата част са представени писмените трудове. Втората част съдържа лекции и отговори на въпроси с данни в кой том от Събраните съчинения (GA) са излезли (статут до 1989 г.). Лекции, неизлезли досега в Събраните съчинения са специално обозначени, а също така и лекции, от които няма записки.

В списъка не са изложени лекции, приветствени слова и изказвания, които принадлежат към следните томове:


GA

Библ. №

277 ^ Евритмия. Откровението на говорещата душа

277а Възникване и развитие на евритмията

Изказвания на Рудолф Щайнер за евритмията, сведения от г-жа Мари Щайнер и от многобройни евритмистки за началото на евритмията и за първите курсове

278 ^ Евритмията като видима песен

8 лекции от 19-27 февруари 1924 г., 1 лекция от 26 август 1923 г. и 1 кратка статия от 2 март 1924 г.

300 Учителски конференции I, II, III. Изказвания от конференции с

учителите от Свободното Валдорфско училище от годините 1919-1924


Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси. Към учителските конферен- ции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови ду- ми.

Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г. излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл". Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на


музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр. 26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин. При музиката той е възможен тъкмо поради това, че вътрешните съотношиния на Аза се отразяват без остатък в Астралното като несъзнателни съотношения. При живописта например при отразяването нещо отпада от частите на Астралното тяло и се спуска във физическото тяло. При скулптурата две части на Етерното тяло отпадат от физическото и навлизат във външната действителност. Още по-сложно е при архитектурата, при която трите съставни части падат в подсетивната действителност. Така че стигаме до това, че едно непосредствено прилагане на устройството на Аза е възможно само за музиката. И това е особено характерно именно за това изкуство на "душевните глъбини".


belorussiya-avstraliya-i-novaya-zelandiya.html
belorussiya-novosti-kompanij-gruppa-ilim-14.html
belorussiya-svodnie-dannie-mezhdunarodnih-meropriyatij-v-oblasti-obrazovaniya-nauki-i-innovacij-na-200-8-2010-gg.html
belorusskaya-associaciya-socialnih-rabotnikov.html
belorusskaya-partiya-zelyonie-stranica-4.html
belorusskij-gosudarstvennij-ekonomicheskij-universitet.html
  • letter.bystrickaya.ru/metodicheskie-ukazaniya-k-laboratornim-rabotam-dlya-studentov-iy-y-kursov-fen-vseh-form-obucheniya-novosibirsk.html
  • portfolio.bystrickaya.ru/ponyatie-i-znachenie-proizvoditelnosti-truda.html
  • turn.bystrickaya.ru/organizaciya-i-razvitie-sistemi-ekologicheskogo-obrazovaniya-i-formirovanie-ekologicheskoj-kulturi.html
  • knowledge.bystrickaya.ru/o-detyah-indigo-li-kerroll-dzhen-touber-deti-indigo.html
  • desk.bystrickaya.ru/osnovnoe-soderzhanie-raboti-osobennosti-hristianizacii-zapadnoj-alanii-vo-vtoroj-polovine-vii-xiv-vv.html
  • writing.bystrickaya.ru/marketing-basics-essay-research-paper-what-is.html
  • literatura.bystrickaya.ru/socialnie-tehnologii-gosudarstvennoj-podderzhki-molodoj-semi.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/korroziya-metallov.html
  • predmet.bystrickaya.ru/spisok-sokrashenij-tehnicheskoe-zadanie-na-sozdanie-kompleksa-po-obrasheniyu-s-otrabotavshim-yadernim-toplivom-reaktorov.html
  • textbook.bystrickaya.ru/istoriya-tamozhennogo-dela-rossii-chast-3.html
  • student.bystrickaya.ru/1-disciplina-filosofiya-11-voprosi-dlya-ocenki-kachestva-osvoeniya-kursa.html
  • assessments.bystrickaya.ru/ekonomicheskaya-sushnost-i-funkcii-deneg.html
  • textbook.bystrickaya.ru/kniga-pervaya-beda-dostopochtennij.html
  • testyi.bystrickaya.ru/41-a-declining-industry-would-present-no-serious-economic-problems-rabochaya-programma-metodicheskie-ukazaniya.html
  • kontrolnaya.bystrickaya.ru/proishozhdenie-shelochno-bazaltovih-magm-s-konvergenciej.html
  • education.bystrickaya.ru/1622007-movchan-v-dvuh-licah-obshaya-situaciya-v-bankovskoj-sfere-politika-gosudarstva-i-voprosi-regulirovaniya.html
  • control.bystrickaya.ru/doklad-po-svyat-i-lichnost-na-tema-organizacii-za-zashita-pravata-na-choveka.html
  • turn.bystrickaya.ru/ooo-ekaterinburgskoe-byuro-mezhdunarodnogo-turizma-sputnik.html
  • assessments.bystrickaya.ru/devi-sudbi-a-n-afanasev-drevo-zhizni-moskva-sovremennik-1982-s-464.html
  • reading.bystrickaya.ru/mehanizm-integracii-vuzov-v-innovacionnuyu-infrastrukturu-regiona.html
  • esse.bystrickaya.ru/publikacii-i-prezentacii-v-ramkah-programmi-podderzhki-belarusi-za-period-2007-2008-gg.html
  • bukva.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-po-specialnosti-sistema-mashin-v-lesnom-hozyajstve-i-lesnoj-promishlennosti-chast-3.html
  • testyi.bystrickaya.ru/43-spravochnik-strana-subekta-kreditnoj-istorii-metodicheskie-ukazaniya-k-kreditnomu-registru-obshie-polozheniya.html
  • occupation.bystrickaya.ru/o-vnedrenii-sovremennih-informacionnih-tehnologij-v-sfere-predostavleniya-gosudarstvennih-uslug.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/sky-express-novosti-aviacii-i-aviastroeniya.html
  • institute.bystrickaya.ru/glava-5-zanimatelnoe-stihoslozhenie-1-chtobi-pisat-horoshie-stihi-nuzhno-ochen-mnogo-chitat-horoshih-stihov-eto.html
  • composition.bystrickaya.ru/osimsha-2-respublikali-zhil-dsker-bajaui-zhnnde-erezhe-zhalpi-erezhe-rleu-blktlkt-arttiru-ltti-ortalii-a-respublikali-zhil-dsker.html
  • klass.bystrickaya.ru/7-klass-1chas-v-nedelyu-vsego-34-chasa-obraza-zhizni.html
  • abstract.bystrickaya.ru/12-sredstva-svyazi-rekomendacii-po-tehnologicheskomu-proektirovaniyu-podstancij-peremennogo-toka-s-visshim-napryazheniem.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/protokol-19-zasedaniya-soveta-nekommercheskogo-partnerstva-sro-stroitel.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/spbgu-otkril-konsultacionnij-centr-dlya-abiturientov-stranica-11.html
  • universitet.bystrickaya.ru/tema-avtomatizirovannaya-sistema-upravleniya-predpriyatiem-asup-integrirovannaya-s-sistemoj-menedzhmenta-kachestva.html
  • uchenik.bystrickaya.ru/godi-napravleniya-publichnij-doklad.html
  • holiday.bystrickaya.ru/obobshenie-znanij-ob-imeni-prilagatelnom-celi-uroka.html
  • control.bystrickaya.ru/byulleten-novih-postuplenij-za-iyun-2005-goda.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.